|
Душа
Отпускает,
отпускает,
отпускает
Иногда,
невыносимая тоска,
И душа
сосулькой мартовскою
тает:
"Кап-кап,
кап-кап,
кап-кап+"
Так живём,
нас что-нибудь
да держит дома.
Хлеб жуём,
а всё как будто
голодны.
Всё здесь серо,
всё уныло,
всё знакомо.
Дни, дни
одни
дни, дни.
В дней течении
себя не узнавая,
Тишину
и свет ликующий,
и цвет,
Мы живём,
как будто
не подозревая,
что нет
нас,
нет нас,
нет+
|